Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2016 13:40 - И охлювите могат да летят
Автор: leya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 827 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На вилата сме. Бурени и дива тишина. Овошките - неудържимо обрасли и навсякъде трева, буйна до коленете и пълна с охлюви. Внимавам, докато стъпвам. Бунгалото в дъното на двора не се вижда от растителност и едва се добираме до него. Много ми харесва, намирам го за очарователно скрито, обаче Любимият се оглежда с ръце на кръста и заявява, че това място на нищо не прилича. Подреден човек.
Небето е сиво и се кани да вали. Но той е категоричен, че баш сега му е времето да запалим огън и да изгорим ей тия клони тука - прави широк неопределен полукръг с ръка, защото насред двора си кротуват три купчини отрязани клони. После подрежда разбутаните камъни на мястото за палене, разчистваме тревата наоколо, малко вестници за начало, следват акуратно подредени клонки и скоро се появява пламък по всички правила на учебната литература.
В този миг забелязвам някакъв безразсъден охлюв, покатерен върху един от камъните на огнището. Изохквам, мъжът ми подскача и тревожно виква: "Какво направи?!". Като ме вижда с охлюва в ръка, пак виква, тоя път успокоен: "Абе ти добре ли си!" - и отново обръща гръб. Внимателно поставям охлюва върху едно голямо листо. Да му е комфортно. Докато се изправям, забелязвам друг, залепен на клона, който Любимият е взел току-що и се кани да метне в огъня. "Стой!!!" - хващам го за ръкава и дърпам. "Абе стига бе!" - мръщи се той, но ме изчаква да махна животинката.
И се започва едно лудо почистване на пълзящите твари... Отказвам се да се разхождам напред-назад из двора и да ги поставям без стрес на земята. Те са безумно много, налепени на гроздове по клоните за горене. Смогвам само да ги отлепям и да ги хвърлям в най-близкият храст - надявам се, че гъстите листа омекотяват удара и охлювите се приземяват в корените без поражения. Любимият казва: "Отиде супата." Не че може да хапне такива неща. Ама е важна констатацията. Докато уча пълзящите да летят, му разказвам Потресаващият Спомен от детството, когато видях как се готвят охлюви и това категорично постави началото на екологичния ми уклон. Той с мълчаливо съпричастие ми подава един охлюв, който съм пропуснала. Не съм сама в моя ентусиазъм и няма как да е другояче. Патос.
Усещам се в ролята на Спасител, но вероятно не точно така им изглеждам. По-скоро за тях съм някакво стихийно бедствие, което ги откъсва от обичайният им живот и ги заплашва с нещо... И екзистенциално се замислям, че те, НикогаНеОтлепящитеСеОтЗемята и ПриземяващитеСеВърхуНепознатХраст, в този миг са в необичайна ситуация, също като онези, в които и ние попадаме понякога. Когато ни се струва, че няма да понесем ужаса на летенето, защото е извън нашите понятия за Нормално. И единственото, което блести в съзнанието ни тогава, е съкрушаващата тревога: къде попаднах сега, защо съм тук, какво се случва... Малко вероятно е някога, след такива ситуации да се досетим, че сме били извадени от огъня. И че всъщност спасителният миг е бил по времето на този полет, когато сме се чувствали най-безпомощни, а не когато сме тупнали отново в познатата си среда.
Нашият кръгозор е егоистично ограничен. Не се сещаме, че може би  Нечия Ръка ни е хвърлила, за да ни предпази от пламъците, а не за да ни навреди. И не ни минава през ум, че трябва да сме благодарни за ужасните обстоятелства, в които сме попаднали, защото те са ни извадили от смъртта - буквално или не.
Черното има много нюанси. Да се доверим, когато неочаквано политаме...
 



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. seasonofthewitch - Забавно четиво.
22.06.2016 14:48
Ако беше приготвила от най-чистия,съществуващ протеин поне една супичка,нямаше да ги вкарваш в ужаса "да мислят" за ситуацията,в която са попаднали. :))))) Май е нереално да преписваме на Природата усещания,които имаме ние. ;) За твое успокоение,охлювите веднага забравят несгодите,когато попаднат на друга трева за пасане. :))
Поздрави.
цитирай
2. leya - О, seasonofthewitch, не!
22.06.2016 15:20
Варенето на охлюви е жестоко нещо, не, мерси, супа - не! :)))
Уж гледах да не ги вкарвам да "мислят", мисленето трябваше да е нашата част, ама може пък нещо такова да се е прокраднало в редовете. Те да си пасат свободно, щастливите охлюви. :)))
Поздрави.
цитирай
3. seasonofthewitch - Варенето на охлюви е жестоко нещо, ...
22.06.2016 19:03
leya написа:
Варенето на охлюви е жестоко нещо, не, мерси, супа - не! :)))
Уж гледах да не ги вкарвам да "мислят", мисленето трябваше да е нашата част, ама може пък нещо такова да се е прокраднало в редовете. Те да си пасат свободно, щастливите охлюви. :)))
Поздрави.

Аз изобретих много бърз и безболезнен начин за "убиване",понеже не мога да се лиша от този деликатес.Да не говорим колко са полезни и чисти без антибиотиците като пилешкото,телешкото и т.н.т.
Ще си споделя,че чакам дъжда и ще отида да ги наловя,защото тази година само един път имах удоволствието да си хапна от тях.
цитирай
4. leya - Аз изобретих много бърз и безболезнен начин за "убиване"...
23.06.2016 12:24
seasonofthewitch, сподели де. :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leya
Категория: Други
Прочетен: 36270
Постинги: 10
Коментари: 12
Гласове: 33
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031